Утрото е по-мъдро от вечерта и за това оставихме за днес анализа на мача в Русе. Първото заключение, което направиха треньори и играчи още на стадиона след мача, е че сами се победихме. Внимателно гледане на записа на срещата потвърждава това. Ботев Враца бе по-креативния тим на терена, създаде по-смислени неща в градивен план и отново изпусна много ситуации.
Валери Домовчийски, Мариян Иванов и Иван Колев бяха близо до попадения, но все още нещо не им достига. Владеенето на топката бе близо 60:40 в наша полза, както и по-изгодните положения. За играта в защита и многото дребни грешки в центъра, които доведоха до големите опасности може да се каже много. Сашо Ангелов го дефинира като липса на класа, но по-скоро става дума за неумението да сме 100% концентрирани през цялото време. Ако във Втора лига тези дребни грешки могат да остават ненаказани, то в елита съперниците умеят да се възползват от тях.
В никакъв случай не бива да обвиняваме никого персонално. Разборите се правят в съблекалнята. Все пак искаме да намерим няколко положителни заключения след тази неприятна и незаслужена загуба. Ако търсим положителното трябва да отчетем силната игра за втори пореден мач на Петър Атанасов и Венцислав Керчев, както и страхотния мач за Андреас Васев (най-добър с екипа на Ботев Враца до сега).
Ботев Враца има още доста резерви – класни състезатели, които не са влезли в ротацията. Адаптацията към Първа лига е болезнен процес, който очаквахме но се надяваме да преодолеем бързо, въпреки тежката програма.
Най-неприятното е, че губим втори мач, без съперникът да ни надиграе. И докато в някои периоди от мача на „Тича“ Черно море показваше, че е по-класния отбор, то на „Градския стадион“ в Русе ни победи отбор, който не блестеше. Просто наказа нашите нелепи грешки.