История

Ботев Враца е професионален футболен клуб от град Враца, който се състезава в елитното първенство на България.

1921 – 1923

През 1921 година на игрището на „стария пазар“ група младежи – Иван Абгузов, Тодор Орозов, Христо Лиженски, Ангел Ръчински, Нако Паунов, Никола Кунов, Герго Бойчев, учредяват СК Ботев. Застъпени са спортовете лека атлетика и гимнастика. Първи председател е Герго Бойчев. По същото време към клуба на БКП се създава СК Кръстю Раковски, който е забранен през септември 1923 година.

Тогава членовете на Раковски се присъединяват към СК Ботев, който е преустановил дейност заради септемврийското въстание и големия пожар в града. Към възобновения Ботев се вливат и други футболни ентусиасти от махленските спортни клубове Скобелев (Брезовата махала), Лъв (Игрийската махала), Шипка (Дудака), Борба (Кемера) и Левски (Източна градска част).

1957 – 1964

На 3 април, 1957 година Ботев е възстановен отново като физкултурно дружество, след като между 1944 и 1957 организацията на клуба е слаба и доминиращи са Спартак Враца и Динамо Враца. От 1958 се включва в Б група. Клубът се утвърждава в това ниво на футбола и скоро започва да мечтае за нещо по-голямо. Враца се оформя като индустриален център, което е най-важната гаранция за предстоящите добри години за футбола в града.

1964 – 1989

През пролетта на 1964 г. Ботев Враца най-сетне успява да се пребори за място сред най-добрите в България по възможно най-добрия начин – директна победа като гост над Септемврийска слава (Михайловград). В елитното първенство на България отборът играе 26 поредни сезона.

Най-доброто постижение е през юбилейната 1971 г., когато тимът завоюва бронзовите медали в А група и получава правото да представя България на европейската сцена.

1989 – 2005

След промените от 1989 година, клубът търгва надолу. Организацията е слаба. В периода 1998-2002 временно се завръща в Б група с президент Иван Личев, но финансови трудности довеждат до най-черните дни за футбола в града, когато Ботев се отказва от участие в Б група и фактически прекратява съществуването си за 6 месеца. Впоследствие е преоснован под името ОФК Ботев Враца и обединен с Ботев Лиляче, чиито лиценз за В група взима.

2006 – до наши дни

Едва след средата на първото десетилетие от новия век, врачанският футбол започва да намира верния път. Започва възход, който води тимът от аматьорския футбол до елитната група. Воден от Сашо  Ангелов и съставен основно от свои юноши, отборът триумфално се завръща в А група през пролетта на 2011 г. За съжаление след това времето на стадион „Христо Ботев“ отново спира и закономерно през 2015 г. мъжкият отбор се връща при аматьорите. Работата в школата също е занемарена, а най-талантливите деца от ранна възраст се местят в други клубове.

Следва нов възход. Ръководството е поето от новия кмет Калин Каменов в началото на 2016 г.  Дълговете са близо 1 000 000 лв. школата наброява около 60 деца и 4 треньора, а мъжкият отбор в Трета лига е без футболисти и спортно-технически щаб. Въпреки това отборът успява да се завърне в професионалния футбол, а през пролетта на 2018 г.  Ботев Враца печели изключително оспорваното първенство във Втора лига и се завърна в елита. Отново под ръководството на треньора Сашо Ангелов.

В следващите години Ботев Враца е неизменна част от елитното първенство на България.

ГОЛЕМИТЕ ФИГУРИ

Една от най-великите фигури в историята на клуба са треньора Илия Панев, който донася бронзовите медали и многократно е начело на отбора през годините.

Футболистът с най-много мачове за Ботев е Николай Пенков – 334 мача. С най-много голове е легендата Георги Каменов – 150  (по официални данни)

Десетки са имената, които са записани със златни букви в историята на клуба в този период. Николай Пенков (334 мача), Сашо Ангелов (307 мача и 87 гола), Евлоги Йорданов (305 мача и 66 гола), Георги Каменов (285 мача и 150 гола),  Димитър Ефремов (278 мача), Емил Маринов (66 гола), Цветан Данов (63 гола), Илия Драгомиров, Тодор Гарев, Бойко Краев, Илия Вълов, Юлиян Емилов, Валери Греков, Цветан Йончев, Илия Войнов и много други.

ЛЪВЪТ

Лъвът в емблемата се появява за първи път на 50-годишния юбилей – 1971 година и е взаимстван от знамето на Ботевите четници. Цветовете през годините са червено-черно райе (до средата на 60-те), зелени и червени (след 60-те години).

ЕМБЛЕМИТЕ