Вчера футболът във Враца загуби. Не толкова футболистите от Левски на терена, колкото любителите на футбола в града, които не можаха да гледат на живо срещата.
Мачът с Левски в Монтана се изигра без да се наложи да се пали осветлението. Няма нито една разумна причина това да не се беше случило и на стадион „Христо Ботев“ във Враца. Ако има точка, член или алинея, които го забраняват – променете ги. Защото са алогични! Защото са глупави! Защото пречат на публиката!
На стадиона имаше около 1500 души от Враца и към 1000 левскари. Общо 2500 зрители – във Враца щяха да са 4 пъти повече. Освен това поради повишените разходи се наложи да вдигнем и цените на билетите в деня на мача. Ако срещата бе във Враца всички билети на касите щяха да са по 5 лв.
Анализът показва, че всички щяха да са по-щастливи ако мачът бе във Враца. 1500 души нямаше да загубят час и половина в път и пари за гориво. Поне 7500 души повече щяха да гледат български футбол на живо. Хората решили в последния момент да дойдат на мач щяха да изхарчат 10 лв. по-малко за билет.
Футболът е повече емоция, отколкото цифри. Най-великата емоция вчера бе, че 1500 врачани (голяма част от тях с голямо неудоволствие) пътуваха до стадион „Огоста“, за да подкрепят своя отбор. Малко са клубовете в България, които могат да разчитат на такава отдадена публика. Това е привилегия. Да си от Ботев Враца е привилегия!
Но привилегиите задължават. А задължението в случая е само едно – победи! Сигурни сме, че ще дойде време и за тях. А тази сигурност се базира на футболни аргументи – въпреки трите поражения играем добре. Все още не сме имали реално домакинство. Все още голяма част от новите ни попълнения не са влезли в игра.
След мача медиите започнаха да задават въпроса, дали вярваме, че ще се спасим от изпадане. Истината е, че пред Ботев Враца има много по-високи цели от борбата за оцеляване. Трябва ни още малко време и всички, ще се убедят!
Всъщност няма нищо лошо в това, да ни броят за аутсайдери…
