С Ботевска воля, с Ботевски дух!

За честта на футболния Северозапад!

Според футболното деление в България, Северозападът обхваща областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. 7 клуба от тази зона започнаха надпревара в професионалния футбол през миналата година – Ботев Враца, Етър и Монтана в Първа лига, а Литекс, Кариана, Локо ГО и Янтра Габрово във втория ешалон. Кариана прекрати участие на полусезона, а от останалите 6 тима само Литекс не бе замесен в борба за оцеляване в своята група. В крайна сметка Ботев Враца и Янтра се спасиха, а Локо ГО, Етър и Монтана изпаднаха директно.

В трите елитни групи при юношите картината не е много по-различна. Единственият представител на Зона „Велико Търново“ в U19 Монтана цял сезон е на дъното. В тази възраст Ботев Враца и Етър предпочетоха да развиват дублиращи отбори в Трета лига. При U17 Монтана и Спартак 1919 от Плевен отпаднаха още при първата пресявка на западната група, като мястото си тук запазва само Етър. При U15 предварително се спасиха Ботев Враца и Спартак 1919, Етър играе допълнителни квалификации, а Монтана изпадна директно.

Ако погледнем по-назад в историята на елитните групи, близо 30% от отпадналите или отказалите участие отбори са от Северозапада. В същото време Зоналният съвет във Велико Търново така и не успява да направи система от първенства за подрастващите, в която да се състезават всички центрове от региона. Многократно Ботев Враца е поставян в унизителната позиция да моли, за да бъде допуснат в надпревара с другите именити клубове в региона. През настоящия сезон например набор 2008 играе в почти апокрифен шампионат, където бе приет по милост в последния момент и то при условие, че ще гостува във всичките си срещи…и го спечели. Това обяснява ли достатъчно ясно, защо най-добрите деца от региона са най-лесната цел за скаутите на големите академии? Това ли е политиката? Бъдещите Боримиров, Ст. Петров, М. Петров, Хубчев, Гетов или Балъков рано-рано да напуснат родните си клубове?

Нека разгледаме последните 60 години в професионалния футбол у нас. Подредихме клубовете от региона според мястото им в крайното класиране на всеки от сезоните. Най-добрите 5 през всяка година може да видите в илюстрациите към този материал.

Защо разглеждаме статистиката точно от сезон 1961/62 насам?

Това е първата от 60 поредни кампании в българския футболен елит, в която има поне един представител на Северозапада. Ако Ботев Враца бе загубил баража срещу Септември на футболната карта на България щеше се появи огромна дупка – пропаст от 10 области между София и Разград, където няма отбор от Първа лига.

Защо това има значение?

До средата на ’80-те години на XX век има две Б групи. Северната обикновено обхваща десетина отбора от Северозапада. Точно преди 50 години, когато Ботев Враца печели бронзовите медали, в А група има 4 представителя на региона – Ботев, Янтра, Спартак и Етър. В Северната Б група са още отборите от Видин, Свищов, Монтана, Ловеч, Мездра, Лом, Троян, Севлиево, Трявна, Горна Оряховица, Лясковец и Чипровци. 16 организирани отбора на професионално ниво. Трябва да отбележим, че през сезон 1993/94 за последно Северозападът има над 10 представителя в професионалния футбол. С какво свързвате футболната 1994 година?

След това идва сблъсъкът с новата икономическа реалност. В различни периоди и за различни интервали от картата на професионалния футбол изчезват Ботев Враца – 12 сезона (11 са между 1994 и 2009 година), Спартак Плевен 9 сезона и Етър 6 сезона. След 1990 година големите съперници от вече не толкова близкото минало – Ботев, Спартак и Етър са били едновременно в професионалния футбол едва 9 от 31 възможни пъти. И нито веднъж не са се събирали в елита. Дори през 2003 година едновременно са при аматьорите. Някъде тогава бе и последното участие на България на голям футболен форум.

В последните години два пъти се случи Зона „Велико Търново“ да бъде представена едва от 4 професионални тима. В 20-те шампионата между сезоните 1998/99 и 2017/18 10 пъти Зоната имаше само един представител в елита и в 8 случая това беше Литекс. Статистиката на региона без отбора от Ловеч на ниво професионален футбол и елитни юношески групи би била катастрофална. Това е единственият клуб от Северозапада попадал в топ 6 след 1994 година.

С всичката тази информация не целим да правим внушения, че в България липсва политика за развитие на футбола по региони, че форматът на първенството трябва да се промени, или че са крайно наложителни реформи в детско-юношеския футбол. Всичко това няма да се промени с публикации, отворени писма или кръгли маси. Преди всичко клубовете трябва да повишим своя стандарт на работата.

Традицията на футболните центрове от региона трудно се вписва с пазарната икономика след 1990 година. Демографската катастрофа и миграцията към София и чужбина са продължението на същия проблем. Отборите тук влизат в една малко странна категория „общински“, защото на всички е ясно, че съществуват в професионалния футбол единствено благодарение на кметовете в региона. Липсата на достатъчно пазарни механизми, които да привлекат частни футболни инвеститори, не позволява на тези клубове да развият потенциала си.

Две са причините, поради които публикуваме тази дълга статия точно сега. На първо място искаме да отбележим, че за първи път от лятото на 1985 година или 36 сезона по-късно Ботев Враца е шампион в символичното първенство на Северозапада. Това не може да ни зарадва много, защото няма нищо шампионско в това да играеш бараж за оцеляване. Оставаме единственият представител на региона в Първа лига, тенденцията е ясна – няма как да се прави професионален футбол по този начин. „Общинските“ клубове нямат бъдеще…

По-важната причина да отделим толкова много внимание на статистиката точно днес, е защото вярваме в нея. Щом след 36 години най-сетне успяхме да се върнем там, където сме били най-често от всички преди 1990 година, значи сме на прав път. Посоката ни е вярна, но не и скоростта с която се движим. Време е да превключим на по-висока предавка. Нещо, което нашите предшественици между 1989 и 2009 не съумяха да постигнат.

Усилията ни през последните години са последователни – изчистваме старите задължения, реновираме стадиона, инвестираме в базата, развиваме школата, създадохме успешен дублиращ отбор и върнахме устойчиво представителния тим в елита. Всичко това са елементи, които правят Ботев Враца по-привлекателен партньор, отколкото бе през есента на 2015 година.

Победата над Септември ни изправи пред нова възможност – привличане на инвеститор, който да надгради това, което постигнахме до тук с минимални ресурси и голямо желание. Вече водим преговори с хора, които имат интерес да развиват клуба. Не бързаме и ще изберем внимателно с кого да работим. Ботев Враца не се продава или подарява. Търсим партньор, който ще има ясни права и ангажименти. Клубът е финансово осигурен, така че не сме притиснати от времето и обстоятелствата. Сега е най-подходящият момент да минем на следващото ниво. Искаме да растем и да се борим за по-значими успехи от оцеляването в Първа лига.