Стана неприятна традиция всяко лято ръководство, треньори, деца и родители в Ботев Враца да се чудим в какви първенства и срещу какви отбори ще участват нашите формации. В края на август все още не знаем! Най-нормалното е школите на всички клубове с представители в първите три нива на мъжкия футбол да участват в общ шампионат за своята възраст. Обаче не се случва така. Все по-рядко се сформират зонални групи и все по-често се правят някакви схеми за междуобластни и дори само областни надпревари. Това е с цел някои клубове да пестят раходи, но реално обрича стотици деца от Северозапада да играят лишени от интрига мачове цяла година и да разчитат само на участие в турнири, които за жалост са основно финансова тежест на семействата.
Защо наборите 2008, 2009, 2010 или 2011 на Ботев Враца все още не са срещали Бдин Видин, Локо Горна, Севлиево, Янтра или Етър в официален мач?
Защо отборите, които са географски близо един до друг, имат право да настояват за микро първенства, в които да пътуват само по 20-30-50 км.?
В същото време Ботев Враца е в позицията да се моли, за да участва в „търновското“ първенство. Нещо, което е най-нормалното за развитието на малките футболисти. Една група с тимове от Видин, Монтана, Враца, Плевен, Габрово, Велико Търново, Горна Оряхвовица и Севлиево със сигурност би била по-полезна за нашите деца, от ежеседмичните сблъсъци с Мездра, Бяла Слатина, Селановци и Козлодуй (пълно уважение към хората в тези населени места, които с апостолски усилия държат детския футбол там жив). Нямаме против да играем и срещу тях паралелно с година-две по-малки момчета.
Да, за нас е по-удобно да бъдем в софийско първенство, защото София ни е два пъти по-близо от Горна Оряховица, Велико Търново, Габрово или Севлиево. Отделно в София област има градове като Своге, Етрополе и Ботевград, които са ни дори по-близо. Но българският футбол не се върти около Ботев Враца и за това настояваме за цялостно решение на проблема, защото много клубове сме засегнати.
Футболната география с 4 зони трябва да бъде премислена и надяваме се с тази си позиция даваме начало на полезен и позитивен дебат. Имаме три конкретни предложения:
1. Всеки клуб с отбор в едно от първите три нива на футбола да бъде длъжен да развива най-малките възрасотви групи – до Футбол 11.
2. Зоналните съвети на БФС проактивно да настояват за сформиране на възможно най-силни групи, а не да бъдат поставяни под натиск от клубовете за намаляване на транспортните разходи.
3. В случай, че първите две предложения се окажат неприложими по някаква причина, тогава нека формациите на професионалните клубове да имат избор в кой регион да се състезават. Ако е дошло време за по-сериозна реформа в географията на българския футбол, то може да се помисли областите Габрово и Велико Търново да участват в надпреварите на Североизток (ще им бъде по-близо да отидат до Разград, Шумен и Варна, отколкото до Видин), а клубовете в София област да минат към Северозапада.
Недопустимо е клуб от Първа лига (а и всеки клуб, който иска да развива школа) да се моли, децата му да бъдат „приети“ в зонална група! Не е ли редно да бъдем задължени да сме там?
